20 may 2008, 6:44

Безчувствена

1.6K 0 6
 

Безчувствена съм...

И няма нищо по-трагично.

Ограбена съм -

това е толкова комично!

Аз вземам повече,

отколкото самата давам,

но въпреки това боли

и винаги излъгана оставам.

Когато съм сама във мрака

със спомени за бурните ми нощи,

все още нещо друго чакам

и нещо ново търся още.

А всичко само се повтаря,

променят се единствено лицата,

внезапен порив ме изгаря

и после плащам си цената.

Мъже- чаровници,

                      красиви,

                                властни,

очите пълнят ми, но празнят ми душата.

Отдавам се на огнените страсти,

а те подрязват ми крилата.

И толкова ограбена, като безкрила птица,

аз искам пак да мога да летя,

копнея аз отново да обичам,

във чувството неземно да горя.

Но вместо обич- нямам чувства,

а само пепел в моята душа.

Измамата превърнала се е в изкуство

и в част от моята съдба.

Безчувствена, ограбена,

а всъщност взела всичко...

Това е жалко,

                  смешно

                              и трагично.

 

                               01.03.1995 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...