Тери-Барцелона (Таня Иванова)
40 10
20.05.2008 г., 6:44 ч.

Безчувствена 

  Поезия » Оди и поеми
1231 0 6
 

Безчувствена съм...

И няма нищо по-трагично.

Ограбена съм -

това е толкова комично!

Аз вземам повече,

отколкото самата давам,

но въпреки това боли

и винаги излъгана оставам.

Когато съм сама във мрака

със спомени за бурните ми нощи,

все още нещо друго чакам

и нещо ново търся още.

А всичко само се повтаря,

променят се единствено лицата,

внезапен порив ме изгаря

и после плащам си цената.

Мъже- чаровници,

                      красиви,

                                властни,

очите пълнят ми, но празнят ми душата.

Отдавам се на огнените страсти,

а те подрязват ми крилата.

И толкова ограбена, като безкрила птица,

аз искам пак да мога да летя,

копнея аз отново да обичам,

във чувството неземно да горя.

Но вместо обич- нямам чувства,

а само пепел в моята душа.

Измамата превърнала се е в изкуство

и в част от моята съдба.

Безчувствена, ограбена,

а всъщност взела всичко...

Това е жалко,

                  смешно

                              и трагично.

 

                               01.03.1995 г.

© Таня Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??