Безчувствена
Безчувствена съм...
И няма нищо по-трагично.
Ограбена съм -
това е толкова комично!
Аз вземам повече,
отколкото самата давам,
но въпреки това боли
и винаги излъгана оставам.
Когато съм сама във мрака
със спомени за бурните ми нощи,
все още нещо друго чакам
и нещо ново търся още.
А всичко само се повтаря,
променят се единствено лицата,
внезапен порив ме изгаря
и после плащам си цената.
Мъже- чаровници,
красиви,
властни,
очите пълнят ми, но празнят ми душата.
Отдавам се на огнените страсти,
а те подрязват ми крилата.
И толкова ограбена, като безкрила птица,
аз искам пак да мога да летя,
копнея аз отново да обичам,
във чувството неземно да горя.
Но вместо обич- нямам чувства,
а само пепел в моята душа.
Измамата превърнала се е в изкуство
и в част от моята съдба.
Безчувствена, ограбена,
а всъщност взела всичко...
Това е жалко,
смешно
и трагично.
01.03.1995 г.
© Таня Иванова All rights reserved.
