25 feb 2011, 18:13

Безцветно

  Poesía
972 0 2

Все повече ме задушава,

но аз се боря упорито и засега не му се получава през мене да прокара своето корито.   Небето някак си е завладяло и въздуха, и всички други, но още сивото не е успяло емоцията в мене да погуби.   Оглеждам се и трепвам леко, страха опитвам се да скрия... Около мен е  - вляво, вдясно - ето, Сивото и мене иска да затрие!   Отскубвам се от лапите му страшни, но силите ми вече ме напускат. Дерзая, търся още дните цветни, но само в спомените те препускат!  

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Момчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...