25 февр. 2011 г., 18:13

Безцветно

971 0 2

Все повече ме задушава,

но аз се боря упорито и засега не му се получава през мене да прокара своето корито.   Небето някак си е завладяло и въздуха, и всички други, но още сивото не е успяло емоцията в мене да погуби.   Оглеждам се и трепвам леко, страха опитвам се да скрия... Около мен е  - вляво, вдясно - ето, Сивото и мене иска да затрие!   Отскубвам се от лапите му страшни, но силите ми вече ме напускат. Дерзая, търся още дните цветни, но само в спомените те препускат!  

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Момчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...