25.02.2011 г., 18:13

Безцветно

970 0 2

Все повече ме задушава,

но аз се боря упорито и засега не му се получава през мене да прокара своето корито.   Небето някак си е завладяло и въздуха, и всички други, но още сивото не е успяло емоцията в мене да погуби.   Оглеждам се и трепвам леко, страха опитвам се да скрия... Около мен е  - вляво, вдясно - ето, Сивото и мене иска да затрие!   Отскубвам се от лапите му страшни, но силите ми вече ме напускат. Дерзая, търся още дните цветни, но само в спомените те препускат!  

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Момчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...