Понесох се във този влак
към тесните самотни гари,
сънувах те на всеки праг,
сърцето си така опарих.
Сънувах те в ръце на друг,
рисувах си ги тези щрихи,
че може би е твой съпруг,
а в душата ти е вече тихо.
И ето че посърнах в танц,
във твоята съдба - жарава,
по устните белее гланц,
най-святото сега му даваш.
Понесох се във този влак
към тесните самотни гари
аз моля те: - прости ми пак,
не оставяй ме такъв бездарник!
© Аз Todos los derechos reservados