Бездарник

Dec 1, 2013, 9:14 PM

Poetry

473 0 7

Понесох се във този влак
към тесните самотни гари,
сънувах те на всеки праг,
сърцето си така опарих.
Сънувах те в ръце на друг,
рисувах си ги тези щрихи,
че може би е твой съпруг,
а в душата ти е вече тихо.
И ето че посърнах в танц,
във твоята съдба - жарава,
по устните белее гланц,
най-святото сега му даваш. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Бездарник

Want to read more?

Random works