Понесох се във този влак
към тесните самотни гари,
сънувах те на всеки праг,
сърцето си така опарих.
Сънувах те в ръце на друг,
рисувах си ги тези щрихи,
че може би е твой съпруг,
а в душата ти е вече тихо.
И ето че посърнах в танц,
във твоята съдба - жарава,
по устните белее гланц,
най-святото сега му даваш. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up