Бездарник

Поезия

573 0 7

Понесох се във този влак
към тесните самотни гари,
сънувах те на всеки праг,
сърцето си така опарих.

Сънувах те в ръце на друг,
рисувах си ги тези щрихи,
че може би е твой съпруг,
а в душата ти е вече тихо.

И ето че посърнах в танц,
във твоята съдба - жарава,
по устните белее гланц,
най-святото сега му даваш.

Понесох се във този влак
към тесните самотни гари
аз моля те: - прости ми пак,
не оставяй ме такъв бездарник!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

myworld (Аз)

Благодаря ви, че наминахте, Валка и Стефан!

2013-12-03T18:53:55+02:00
stivi797 (Стефан Янев)

И изчезвам. Мен вече ме няма.
Днес съм тук - а утре съм там.
Знай, така е - и няма измама.
Ала горе съм винаги сам.

2013-12-03T17:09:26+02:00
smile1 (Валка)

!!!

2013-12-03T15:45:08+02:00
myworld (Аз)

Разбирам те, М. На мен също така ми се отразява! Хубавото е, че и аз съм се сдобил с автомобил, за да не се подлагам на това страдание!

2013-12-03T12:37:21+02:00
manipuliram (Манипулирам)

Пак го прочетох! Знаеш ли, че и до ден днешен като съм на ЖП гара изпитвам почти физическа болка, толкова дълбоко ми се е отразила раздялата, мога да заплача само от мириса на железата Добре, че от доста години вече имам личен автомобил

2013-12-03T11:12:18+02:00