Като ято врабци -
в миг неочакван разпръснато
от камък на уличен хулиган,
панически бягат от мен
римите - в хаоса търсени,
а мисълта ми е тромав хипопотам.
И се гърчи стихът ми -
изостава, забързва се,
но по-равен не става -
и някак... не му се върви...
От мишлетата на домашните шумчета
уплашен - озърта се ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse