Бездарник

Poetry » Other

824 0 18

Като ято врабци -

в миг неочакван разпръснато

от камък на уличен хулиган,

панически бягат от мен

римите - в хаоса търсени,

а мисълта ми е тромав хипопотам.

И се гърчи стихът ми -

изостава, забързва се,

но по-равен не става -

и някак... не му се върви...

От мишлетата на домашните шумчета

уплашен - озърта се

и често, често успява

да избяга дори...

А аз - провесен до глезени

от балкона на дебелите мисли -

се ослушвам за ехо

от опашки поне...

Кога най-после

текст за весела песничка ще напиша -

с точни рими и леко сърце?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Stanley (Ава)

буди размисъл и... докосва

2013-07-17T21:35:22+03:00
maikata (Мая Тинчева)

" от балкона на дебелите мисли..." Поздравления и благодаря, че надникна при мен. Хубава вечер.

2013-07-15T20:06:05+03:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Дар Е емоцията (от тъгата до усмивката има само една въздишка разстояние) в стиха. Поздравявам те.

2013-07-15T15:42:53+03:00
valqka (Валентин Василев)

И римите понякога имат нужда от отпуск, така че пощади ги, не ги насилвай! Поне при мен е така! /Само помисли, дали този шрифт е най-подходящия за твойте пълнозърнести стихове/ Поздрави!

2013-07-15T12:57:12+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Нали знаеш като хвърлиш камъче в морето ( водата ) какво става? Едни различни по форма, красиви нещица
Това са за мен твоите стихове "бездарнико" ( на това място размахвам показалец )

2013-07-15T11:49:32+03:00