Като ято врабци -
в миг неочакван разпръснато
от камък на уличен хулиган,
панически бягат от мен
римите - в хаоса търсени,
а мисълта ми е тромав хипопотам.
И се гърчи стихът ми -
изостава, забързва се,
но по-равен не става -
и някак... не му се върви...
От мишлетата на домашните шумчета
уплашен - озърта се ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up