13.07.2013 г., 20:31 ч.

Бездарник 

  Поезия » Друга
661 0 18

 

Като ято врабци -

в миг неочакван разпръснато 

от камък на уличен хулиган,

панически бягат от мен

римите - в хаоса търсени,

а мисълта ми е тромав хипопотам.

 

И се гърчи стихът ми -

изостава, забързва се,

но по-равен не става -

и някак... не му се върви...

От мишлетата на домашните шумчета

уплашен - озърта се

и често, често успява

да избяга дори...

 

А аз - провесен до глезени

от балкона на дебелите мисли -

се ослушвам за ехо

от опашки поне...

Кога най-после

текст за весела песничка ще напиша -

с точни рими и леко сърце?






© Красимир Чернев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??