Бездарник
Като ято врабци -
в миг неочакван разпръснато
от камък на уличен хулиган,
панически бягат от мен
римите - в хаоса търсени,
а мисълта ми е тромав хипопотам.
И се гърчи стихът ми -
изостава, забързва се,
но по-равен не става -
и някак... не му се върви...
От мишлетата на домашните шумчета
уплашен - озърта се
и често, често успява
да избяга дори...
А аз - провесен до глезени
от балкона на дебелите мисли -
се ослушвам за ехо
от опашки поне...
Кога най-после
текст за весела песничка ще напиша -
с точни рими и леко сърце?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
