22 dic 2007, 11:05

Бездетна ръжда

  Poesía
1.6K 0 7

Крадеш виталността на поколението ми,

 някой ден ще искам, а кънтяща

ще нося тръните на заколението,

защото съм те пуснала пламтяща.

Бездетност прогнозира песизмизма,

алкохолизирал се достатъчно да може

да  ражда уродливите цинизми

в изстиналото вече ложе.

Да бях сгрешила аз случайно,

яда си нямаше да изкупувам

на безценица от антиквари,

които са ме изтъргували

за много повече от номинала,

за много повече от мойта същност,

за много повече... А престояла,

сега ръждясала се връщам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...