Бездетна ръжда
Крадеш виталността на поколението ми,
някой ден ще искам, а кънтяща
ще нося тръните на заколението,
защото съм те пуснала пламтяща.
Бездетност прогнозира песизмизма,
алкохолизирал се достатъчно да може
да ражда уродливите цинизми
в изстиналото вече ложе.
Да бях сгрешила аз случайно,
яда си нямаше да изкупувам
на безценица от антиквари,
които са ме изтъргували
за много повече от номинала,
за много повече от мойта същност,
за много повече... А престояла,
сега ръждясала се връщам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
