danisab (Ниела Вон) danisab (Ниела Вон)
2 214
Dec 22, 2007, 11:05 AM

Бездетна ръжда

  Poetry
1.6K 0 7

Крадеш виталността на поколението ми,

 някой ден ще искам, а кънтяща

ще нося тръните на заколението,

защото съм те пуснала пламтяща.

Бездетност прогнозира песизмизма,

алкохолизирал се достатъчно да може

да  ражда уродливите цинизми

в изстиналото вече ложе.

Да бях сгрешила аз случайно,

яда си нямаше да изкупувам

на безценица от антиквари,

които са ме изтъргували

за много повече от номинала,

за много повече от мойта същност,

за много повече... А престояла,

сега ръждясала се връщам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0