danisab (Ниела Вон) danisab (Ниела Вон)
2 214
Dec 22, 2007, 11:05 AM

Бездетна ръжда

  Poetry
1.6K 0 7

Крадеш виталността на поколението ми,

 някой ден ще искам, а кънтяща

ще нося тръните на заколението,

защото съм те пуснала пламтяща.

Бездетност прогнозира песизмизма,

алкохолизирал се достатъчно да може

да  ражда уродливите цинизми

в изстиналото вече ложе.

Да бях сгрешила аз случайно,

яда си нямаше да изкупувам

на безценица от антиквари,

които са ме изтъргували

за много повече от номинала,

за много повече от мойта същност,

за много повече... А престояла,

сега ръждясала се връщам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0