17 feb 2018, 2:10

Бездна

1.1K 1 4

В Бездната на живота... продължавам

аз една изгубена любов да търся

теб асоциирах с нея... потвърждавам

ти мечтата си на моята илюзия

 

И може би... представях си се мачо

теб да закрилям от света и самотата

напълно осъзнавам глупостта

че страдам аз от суета в главата

 

Сега си търся друга жертва за обичане

да се избавя аз от твоите невидими окови

успех дали ще имам се съмнявам

знам, накрая пак за теб ще съжалявам

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не мога да се отърва от тези си мисли, това е като любовен ГРИП.Неизлечимо болен съм и не знам дали ще мога някога да погледна на света с други очи.Благодаря ви за подкрепата момичета
  • Кронос, като се загнезди няма отърване. Знам какво е. Но едва ли някой би искал да е в ролята на жертвата за обичане... Никой не би искал да е втора цигулка или заместител. Или обичай докрай, безрезервно и безусловно или по-добре недей. Така си мисля. Но много се увлякох в разсъждения. Надявам се да ми простиш. А иначе стихчето и много хубаво, както обикновено, именно защото е искрено и се излива от сърцето! Поздрави!
  • Искрено.Това е първата асоциация за която се сещам, когато чета. Това за мен е друга гледна точка на сремежа на душата за една бленувана любов.
  • Съмнението не помага на никого. Защо такава безнадеждност е обзела лирическия, трябва да се бори за любовта си!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...