17.02.2018 г., 2:10

Бездна

1.1K 1 4

В Бездната на живота... продължавам

аз една изгубена любов да търся

теб асоциирах с нея... потвърждавам

ти мечтата си на моята илюзия

 

И може би... представях си се мачо

теб да закрилям от света и самотата

напълно осъзнавам глупостта

че страдам аз от суета в главата

 

Сега си търся друга жертва за обичане

да се избавя аз от твоите невидими окови

успех дали ще имам се съмнявам

знам, накрая пак за теб ще съжалявам

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не мога да се отърва от тези си мисли, това е като любовен ГРИП.Неизлечимо болен съм и не знам дали ще мога някога да погледна на света с други очи.Благодаря ви за подкрепата момичета
  • Кронос, като се загнезди няма отърване. Знам какво е. Но едва ли някой би искал да е в ролята на жертвата за обичане... Никой не би искал да е втора цигулка или заместител. Или обичай докрай, безрезервно и безусловно или по-добре недей. Така си мисля. Но много се увлякох в разсъждения. Надявам се да ми простиш. А иначе стихчето и много хубаво, както обикновено, именно защото е искрено и се излива от сърцето! Поздрави!
  • Искрено.Това е първата асоциация за която се сещам, когато чета. Това за мен е друга гледна точка на сремежа на душата за една бленувана любов.
  • Съмнението не помага на никого. Защо такава безнадеждност е обзела лирическия, трябва да се бори за любовта си!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...