KRONOS.1 (Борислав тодоров)
117 500
17.02.2018 г., 2:10 ч.

Бездна 

  Поезия » Хумористична
670 1 4

В Бездната на живота... продължавам

аз една изгубена любов да търся

теб асоциирах с нея... потвърждавам

ти мечтата си на моята илюзия

 

И може би... представях си се мачо

теб да закрилям от света и самотата

напълно осъзнавам глупостта

че страдам аз от суета в главата

 

Сега си търся друга жертва за обичане

да се избавя аз от твоите невидими окови

успех дали ще имам се съмнявам

знам, накрая пак за теб ще съжалявам

 

 

© Борислав тодоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не мога да се отърва от тези си мисли, това е като любовен ГРИП.Неизлечимо болен съм и не знам дали ще мога някога да погледна на света с други очи.Благодаря ви за подкрепата момичета
  • Кронос, като се загнезди няма отърване. Знам какво е. Но едва ли някой би искал да е в ролята на жертвата за обичане... Никой не би искал да е втора цигулка или заместител. Или обичай докрай, безрезервно и безусловно или по-добре недей. Така си мисля. Но много се увлякох в разсъждения. Надявам се да ми простиш. А иначе стихчето и много хубаво, както обикновено, именно защото е искрено и се излива от сърцето! Поздрави!
  • Искрено.Това е първата асоциация за която се сещам, когато чета. Това за мен е друга гледна точка на сремежа на душата за една бленувана любов.
  • Съмнението не помага на никого. Защо такава безнадеждност е обзела лирическия, трябва да се бори за любовта си!
Предложения
: ??:??