17.02.2018 г., 2:10

Бездна

1.1K 1 4

В Бездната на живота... продължавам

аз една изгубена любов да търся

теб асоциирах с нея... потвърждавам

ти мечтата си на моята илюзия

 

И може би... представях си се мачо

теб да закрилям от света и самотата

напълно осъзнавам глупостта

че страдам аз от суета в главата

 

Сега си търся друга жертва за обичане

да се избавя аз от твоите невидими окови

успех дали ще имам се съмнявам

знам, накрая пак за теб ще съжалявам

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не мога да се отърва от тези си мисли, това е като любовен ГРИП.Неизлечимо болен съм и не знам дали ще мога някога да погледна на света с други очи.Благодаря ви за подкрепата момичета
  • Кронос, като се загнезди няма отърване. Знам какво е. Но едва ли някой би искал да е в ролята на жертвата за обичане... Никой не би искал да е втора цигулка или заместител. Или обичай докрай, безрезервно и безусловно или по-добре недей. Така си мисля. Но много се увлякох в разсъждения. Надявам се да ми простиш. А иначе стихчето и много хубаво, както обикновено, именно защото е искрено и се излива от сърцето! Поздрави!
  • Искрено.Това е първата асоциация за която се сещам, когато чета. Това за мен е друга гледна точка на сремежа на душата за една бленувана любов.
  • Съмнението не помага на никого. Защо такава безнадеждност е обзела лирическия, трябва да се бори за любовта си!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...