Aneta_kz (Анета)
511 12601
2 abr 2007, 22:40

Бездомен 

  Poesía
542 0 5
посветено

Когато във къщи от път се прибираш,
във топлата стая, в уютния дом,
богата трапеза на масата чака,
две чаши със вино, любима жена.

Децата край теб неуморно подскачат
и котката сгушва се в топлия скут,
а кученце малко завърта опашка -
в семейството пълно е целият свят.

Но аз те предадох, по кръчмите скитах
и в чужди легла се събуждах в зори,
сега съм самотен, в самотност умирам
и осъзнавам как силно боли.

Сега се завръщам от дългото скитане,
коминът не пуши, домът ми е празен
и никой на прага не казва ,,Обичам те''
и даже не смея да питам ,,Защо ли...?''

Имам дом, но се чувствам бездомен,
имам пари, но се чувствам бедняк,
щом не успях да те върна с богатство,
как ли сега да си купя любов...?


© Анета Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Всичките стихотворенния са страхотни,НО ТЪЖНИ,САМО ВЯРВАЙ В ДОБРОТО-чОВЕК ТАКА Е УСТРОЕН ДА ПАДА И СТАВА ХИЛЯДИ ПЪТИ
  • Благодаря ви момичета!
    Един приятел ме помоли да го напиша за него!
    Надявам се да му хареса.
  • Хубаво е!
  • Много житейско,истинско и перфектно написано!
    Поздравявам те!
  • Хубав стих..много изстрадан ...!!!
    Когато изгубим истинската любов тогава е оценяваме и това е най -лошото....Когато в къщи се връщаш бездомен и нечуваш вече детския смях и неиния също..живота губи своя смисъл...Никакво богатсво неможе да замени празнотата в душата.....
Propuestas
: ??:??