2 abr 2007, 22:40

Бездомен

  Poesía
717 0 5
посветено

Когато във къщи от път се прибираш,
във топлата стая, в уютния дом,
богата трапеза на масата чака,
две чаши със вино, любима жена.

Децата край теб неуморно подскачат
и котката сгушва се в топлия скут,
а кученце малко завърта опашка -
в семейството пълно е целият свят.

Но аз те предадох, по кръчмите скитах
и в чужди легла се събуждах в зори,
сега съм самотен, в самотност умирам
и осъзнавам как силно боли.

Сега се завръщам от дългото скитане,
коминът не пуши, домът ми е празен
и никой на прага не казва ,,Обичам те''
и даже не смея да питам ,,Защо ли...?''

Имам дом, но се чувствам бездомен,
имам пари, но се чувствам бедняк,
щом не успях да те върна с богатство,
как ли сега да си купя любов...?


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всичките стихотворенния са страхотни,НО ТЪЖНИ,САМО ВЯРВАЙ В ДОБРОТО-чОВЕК ТАКА Е УСТРОЕН ДА ПАДА И СТАВА ХИЛЯДИ ПЪТИ
  • Благодаря ви момичета!
    Един приятел ме помоли да го напиша за него!
    Надявам се да му хареса.
  • Хубаво е!
  • Много житейско,истинско и перфектно написано!
    Поздравявам те!
  • Хубав стих..много изстрадан ...!!!
    Когато изгубим истинската любов тогава е оценяваме и това е най -лошото....Когато в къщи се връщаш бездомен и нечуваш вече детския смях и неиния също..живота губи своя смисъл...Никакво богатсво неможе да замени празнотата в душата.....

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...