2 апр. 2007 г., 22:40

Бездомен

713 0 5
посветено

Когато във къщи от път се прибираш,
във топлата стая, в уютния дом,
богата трапеза на масата чака,
две чаши със вино, любима жена.

Децата край теб неуморно подскачат
и котката сгушва се в топлия скут,
а кученце малко завърта опашка -
в семейството пълно е целият свят.

Но аз те предадох, по кръчмите скитах
и в чужди легла се събуждах в зори,
сега съм самотен, в самотност умирам
и осъзнавам как силно боли.

Сега се завръщам от дългото скитане,
коминът не пуши, домът ми е празен
и никой на прага не казва ,,Обичам те''
и даже не смея да питам ,,Защо ли...?''

Имам дом, но се чувствам бездомен,
имам пари, но се чувствам бедняк,
щом не успях да те върна с богатство,
как ли сега да си купя любов...?


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всичките стихотворенния са страхотни,НО ТЪЖНИ,САМО ВЯРВАЙ В ДОБРОТО-чОВЕК ТАКА Е УСТРОЕН ДА ПАДА И СТАВА ХИЛЯДИ ПЪТИ
  • Благодаря ви момичета!
    Един приятел ме помоли да го напиша за него!
    Надявам се да му хареса.
  • Хубаво е!
  • Много житейско,истинско и перфектно написано!
    Поздравявам те!
  • Хубав стих..много изстрадан ...!!!
    Когато изгубим истинската любов тогава е оценяваме и това е най -лошото....Когато в къщи се връщаш бездомен и нечуваш вече детския смях и неиния също..живота губи своя смисъл...Никакво богатсво неможе да замени празнотата в душата.....

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...