БезДоМен

21 jul 2019, 7:42

Poesía » De amor

801 0 0

Накарай ме да забравя,
всичко онова,
което нощем,
пречи ми да спя.

Накарай ме да вярвам,
пак във любовта,
която е тъй сладка,
като дом за бездомния.

Бездомен съм аз,
бездомен си и ти,
а защо не виждам,
твоите очи?

Срещал ли съм ги,
или пък не!
Ще ги срещна ли?
Веднъж поне…

Отговорът ясен,
съдържа се в „поне“
колко жалко,
че той е – „Не“.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.