Накарай ме да забравя,
всичко онова,
което нощем,
пречи ми да спя.
Накарай ме да вярвам,
пак във любовта,
която е тъй сладка,
като дом за бездомния.
Бездомен съм аз,
бездомен си и ти,
а защо не виждам,
твоите очи?
Срещал ли съм ги,
или пък не!
Ще ги срещна ли?
Веднъж поне…
Отговорът ясен,
съдържа се в „поне“
колко жалко,
че той е – „Не“.
© Стилиян Енчев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
