21 июл. 2019 г., 07:42

БезДоМен

1.2K 0 0

Накарай ме да забравя,
всичко онова,
което нощем,
пречи ми да спя.

 

Накарай ме да вярвам,
пак във любовта,
която е тъй сладка,
като дом за бездомния.

 

Бездомен съм аз,
бездомен си и ти,
а защо не виждам,
твоите очи?

 

Срещал ли съм ги,
или пък не!
Ще ги срещна ли?
Веднъж поне…

 

Отговорът ясен,
съдържа се в „поне“
колко жалко,
че той е – „Не“.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стилиян Енчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...