21 июл. 2019 г., 07:42

БезДоМен 

  Поэзия » Любовная
799 0 0

Накарай ме да забравя,
всичко онова,
което нощем,
пречи ми да спя.

 

Накарай ме да вярвам,
пак във любовта,
която е тъй сладка,
като дом за бездомния.

 

Бездомен съм аз,
бездомен си и ти,
а защо не виждам,
твоите очи?

 

Срещал ли съм ги,
или пък не!
Ще ги срещна ли?
Веднъж поне…

 

Отговорът ясен,
съдържа се в „поне“
колко жалко,
че той е – „Не“.

© Стилиян Енчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??