БезДоМен
Накарай ме да забравя,
всичко онова,
което нощем,
пречи ми да спя.
Накарай ме да вярвам,
пак във любовта,
която е тъй сладка,
като дом за бездомния.
Бездомен съм аз,
бездомен си и ти,
а защо не виждам,
твоите очи?
Срещал ли съм ги,
или пък не!
Ще ги срещна ли?
Веднъж поне…
Отговорът ясен,
съдържа се в „поне“
колко жалко,
че той е – „Не“.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стилиян Енчев Все права защищены
