14 dic 2017, 7:33  

Бездомен стих

  Poesía
1.2K 13 18

Видях те прегърбена лодка -
на суша, след много лета.
Запазила морска походка,
сънуваше ти любовта.


Морето остана далече -
на плажа самотен и пуст,
в една неотминала вечер -
за двама прегърнати, в блус.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Белезите на времето...Остават само спомените! Много въздействащ стих!
  • Искам да използвам коментарното поле под тази чудесна творба на Мисана като най-четен автор за трибуна, от която да поздравя всички християни по случай настъпващите коледни и новогодишни празници! ДОБРОТО ДА Е ВИНАГИ С ВАС! БЪДЕТЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ!КЪСМЕТ ПРЕЗ НОВАТА ГОДИНА И МУЗАТА ДА НЕ ВИ ОСТАВЯ НА МИРА!
  • Белезите на неумолимото време –
    и физически, и душевни. Но... любовта остава и живее
    ... „в една неотминала вечер за двама прегърнати в блус.” 🌻
  • !!!
  • Осъзнаваш ли с каква дарба си дарен, приятелю? Малцина са тези, които успяват дори малко да се доближат до даденият ти свише талант. Бъди благословен!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...