Dec 14, 2017, 7:33 AM  

Бездомен стих

  Poetry
1.2K 13 18

Видях те прегърбена лодка -
на суша, след много лета.
Запазила морска походка,
сънуваше ти любовта.


Морето остана далече -
на плажа самотен и пуст,
в една неотминала вечер -
за двама прегърнати, в блус.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Белезите на времето...Остават само спомените! Много въздействащ стих!
  • Искам да използвам коментарното поле под тази чудесна творба на Мисана като най-четен автор за трибуна, от която да поздравя всички християни по случай настъпващите коледни и новогодишни празници! ДОБРОТО ДА Е ВИНАГИ С ВАС! БЪДЕТЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ!КЪСМЕТ ПРЕЗ НОВАТА ГОДИНА И МУЗАТА ДА НЕ ВИ ОСТАВЯ НА МИРА!
  • Белезите на неумолимото време –
    и физически, и душевни. Но... любовта остава и живее
    ... „в една неотминала вечер за двама прегърнати в блус.” 🌻
  • !!!
  • Осъзнаваш ли с каква дарба си дарен, приятелю? Малцина са тези, които успяват дори малко да се доближат до даденият ти свише талант. Бъди благословен!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...