24 feb 2021, 17:30

Бездомна

  Poesía » Otra
819 4 6

 

 

Когато вечер се прибираш,

денят събуеш пред вратата,

близките край теб събираш,

крепиш ги и държиш в ръката,

когато любовта прегърнеш

и знаеш, че това е смисъл,

когато вкъщи се завърнеш

с радост и със топла мисъл,

ще знаеш, че това е дом,

граден със вярата за утре,

ще пазиш всичко свято, щом

някой го краде отвътре,

не ще стоиш, ще го разкостиш,

ще изтръгнеш всеки трън,

после здраво ще залостиш

вандалите нахални вън,

ще бъдеш храм и крепост,

които ден след ден градиш

спокойствие ще бъдеш, смелост

и сигурност, докато спиш...

Е.И.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Наде!
  • Много е хубаво!
  • Благодаря ви Вълчо, Деа
    Стойчо, радвам се, че видя този аспект на стиха.Благодаря ти!
  • "Мой дом-моя крепост!"
    Домът е не само физическа действителност. Домът е онова осъзнаване на живота и любовта в духовен аспект.
    Много ми допада този емоционален заряд на движение на мисълта!
    Поздравления, Елена!
  • Много е хубаво!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...