24 feb 2021, 17:30

Бездомна

  Poesía » Otra
823 4 6

 

 

Когато вечер се прибираш,

денят събуеш пред вратата,

близките край теб събираш,

крепиш ги и държиш в ръката,

когато любовта прегърнеш

и знаеш, че това е смисъл,

когато вкъщи се завърнеш

с радост и със топла мисъл,

ще знаеш, че това е дом,

граден със вярата за утре,

ще пазиш всичко свято, щом

някой го краде отвътре,

не ще стоиш, ще го разкостиш,

ще изтръгнеш всеки трън,

после здраво ще залостиш

вандалите нахални вън,

ще бъдеш храм и крепост,

които ден след ден градиш

спокойствие ще бъдеш, смелост

и сигурност, докато спиш...

Е.И.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Наде!
  • Много е хубаво!
  • Благодаря ви Вълчо, Деа
    Стойчо, радвам се, че видя този аспект на стиха.Благодаря ти!
  • "Мой дом-моя крепост!"
    Домът е не само физическа действителност. Домът е онова осъзнаване на живота и любовта в духовен аспект.
    Много ми допада този емоционален заряд на движение на мисълта!
    Поздравления, Елена!
  • Много е хубаво!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....