Feb 24, 2021, 5:30 PM

Бездомна

  Poetry » Other
817 4 6

 

 

Когато вечер се прибираш,

денят събуеш пред вратата,

близките край теб събираш,

крепиш ги и държиш в ръката,

когато любовта прегърнеш

и знаеш, че това е смисъл,

когато вкъщи се завърнеш

с радост и със топла мисъл,

ще знаеш, че това е дом,

граден със вярата за утре,

ще пазиш всичко свято, щом

някой го краде отвътре,

не ще стоиш, ще го разкостиш,

ще изтръгнеш всеки трън,

после здраво ще залостиш

вандалите нахални вън,

ще бъдеш храм и крепост,

които ден след ден градиш

спокойствие ще бъдеш, смелост

и сигурност, докато спиш...

Е.И.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Наде!
  • Много е хубаво!
  • Благодаря ви Вълчо, Деа
    Стойчо, радвам се, че видя този аспект на стиха.Благодаря ти!
  • "Мой дом-моя крепост!"
    Домът е не само физическа действителност. Домът е онова осъзнаване на живота и любовта в духовен аспект.
    Много ми допада този емоционален заряд на движение на мисълта!
    Поздравления, Елена!
  • Много е хубаво!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...