Feb 24, 2021, 5:30 PM

Бездомна

  Poetry » Other
825 4 6

 

 

Когато вечер се прибираш,

денят събуеш пред вратата,

близките край теб събираш,

крепиш ги и държиш в ръката,

когато любовта прегърнеш

и знаеш, че това е смисъл,

когато вкъщи се завърнеш

с радост и със топла мисъл,

ще знаеш, че това е дом,

граден със вярата за утре,

ще пазиш всичко свято, щом

някой го краде отвътре,

не ще стоиш, ще го разкостиш,

ще изтръгнеш всеки трън,

после здраво ще залостиш

вандалите нахални вън,

ще бъдеш храм и крепост,

които ден след ден градиш

спокойствие ще бъдеш, смелост

и сигурност, докато спиш...

Е.И.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Наде!
  • Много е хубаво!
  • Благодаря ви Вълчо, Деа
    Стойчо, радвам се, че видя този аспект на стиха.Благодаря ти!
  • "Мой дом-моя крепост!"
    Домът е не само физическа действителност. Домът е онова осъзнаване на живота и любовта в духовен аспект.
    Много ми допада този емоционален заряд на движение на мисълта!
    Поздравления, Елена!
  • Много е хубаво!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...