5 abr 2018, 15:22

Бездомна смърт

  Poesía
1.1K 0 0

Ще ям камъни и пръст,
на улиците ще събирам дъжд,
ще си правя кораби от хартия,
ще отпътувам с тях към вечна идилия.

 

Ще живея сред цветята,
ще ходя боса по земята,
ще прося по ъглите,
и ще ме псуват душманите.

 

Ще си остана аз безделник
и бездомник по пътищата сиви,
ще събирам слънчеви лъчи всеки делник
и ще ги рисувам по очите ми сълзливи.

 

Поне като за нищо не ставам,
улиците ще ме приютят,
нощите сама ще карам,
докато не ме уморят.

 

Ей така някой трупа ми ще намери –
студен и сив под някой мост,
смъртта последна капчица живот отмери
и я взе нагоре към безкраен небосвод.

 

И аз ще бъда там щастлива
в безкрайна светлина,
махнах се от света унила,
тук не ще бъда развалина.

Тук не ще бъда в клетка,
хвърлена на боклука,
като скъсана подметка
виждам аз тук пролука.

О, умряла е млада, млада,
но не и зелена,
дано не е отишла в ада,
но може би там ще е засмена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...