5 апр. 2018 г., 15:22

Бездомна смърт

1.1K 0 0

Ще ям камъни и пръст,
на улиците ще събирам дъжд,
ще си правя кораби от хартия,
ще отпътувам с тях към вечна идилия.

 

Ще живея сред цветята,
ще ходя боса по земята,
ще прося по ъглите,
и ще ме псуват душманите.

 

Ще си остана аз безделник
и бездомник по пътищата сиви,
ще събирам слънчеви лъчи всеки делник
и ще ги рисувам по очите ми сълзливи.

 

Поне като за нищо не ставам,
улиците ще ме приютят,
нощите сама ще карам,
докато не ме уморят.

 

Ей така някой трупа ми ще намери –
студен и сив под някой мост,
смъртта последна капчица живот отмери
и я взе нагоре към безкраен небосвод.

 

И аз ще бъда там щастлива
в безкрайна светлина,
махнах се от света унила,
тук не ще бъда развалина.

Тук не ще бъда в клетка,
хвърлена на боклука,
като скъсана подметка
виждам аз тук пролука.

О, умряла е млада, млада,
но не и зелена,
дано не е отишла в ада,
но може би там ще е засмена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...