5 oct 2008, 19:28

Бездомни вий сте...

  Poesía » Civil
933 0 2

Бездомни вий сте, но с души копнеещи,

окови тежки, притискат ви стремежите.

Вие сте птици - затворени, милеещи,

за въздуха, за вятъра и волните водовъртежи,

в чиито пазви свободно да преплитате желания,

с воля безгранична

да плуват в Лета вашите ридания и страдания,

и само гледка идилична

да се разкрива, тъй красива и свенлива

пред вас, трескави мужици,

но по паниците ви празни, накацали мушици.

Сред ветрове и голи сгради,

голи сгради, грамади злоради,

тъпчейки блян след блян

и вие отново сте отчаяни

и криете голотата си със свян,

а постройките изящно изваяни

премрежват взора ви със сълзи,

и плувате отново сред голите улици,

в немотия и беди,

сиромашеството трайно оставило следи,

не ви напуска,

притиснало гърлата

и има миг, когато схватката отпуска,

когато тялото без дух е на земята.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ахасфер Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересен стих!
  • Пишеш като наблюдател.
    "Бездомни вий сте"
    Вероятно си от другата група.
    Поздрав.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...