Бездомни вий сте...
Бездомни вий сте, но с души копнеещи,
окови тежки, притискат ви стремежите.
Вие сте птици - затворени, милеещи,
за въздуха, за вятъра и волните водовъртежи,
в чиито пазви свободно да преплитате желания,
с воля безгранична
да плуват в Лета вашите ридания и страдания,
и само гледка идилична
да се разкрива, тъй красива и свенлива
пред вас, трескави мужици,
но по паниците ви празни, накацали мушици.
Сред ветрове и голи сгради,
голи сгради, грамади злоради,
тъпчейки блян след блян
и вие отново сте отчаяни
и криете голотата си със свян,
а постройките изящно изваяни
премрежват взора ви със сълзи,
и плувате отново сред голите улици,
в немотия и беди,
сиромашеството трайно оставило следи,
не ви напуска,
притиснало гърлата
и има миг, когато схватката отпуска,
когато тялото без дух е на земята.
© Ахасфер All rights reserved.
