Бездушие
И падна покосен - пореден труп,
сред алчност и човешко неведение.
И клоните ти жилав сплитат клуп:
Отсечен орех, лошо е знамение.
Уверено резачката ръмжи,
и пушат хора - с камъни в сърцата си.
За сянката ти дълго ще тъжи,
онази птичка, губеща децата си.
И капят тихо орехи, без звук
и всеки старец, казват, непотребен е.
Килии, май ще построят и тук,
в които са душите им погребани...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
