И падна покосен - пореден труп,
сред алчност и човешко неведение.
И клоните ти жилав сплитат клуп:
Отсечен орех, лошо е знамение.
Уверено резачката ръмжи,
и пушат хора - с камъни в сърцата си.
За сянката ти дълго ще тъжи,
онази птичка, губеща децата си.
И капят тихо орехи, без звук
и всеки старец, казват, непотребен е.
Килии, май ще построят и тук,
в които са душите им погребани...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
