Patrizzia (Надежда Ангелова)
2252 18482
17.07.2020 г., 11:44 ч.

Бездушие 

  Поезия » Друга
629 7 5

И падна покосен - пореден труп,
сред алчност и човешко неведение.
И клоните ти жилав сплитат клуп:
Отсечен орех, лошо е знамение.

Уверено резачката ръмжи,
и пушат хора - с камъни в сърцата си.
За сянката ти дълго ще тъжи,
онази птичка, губеща децата си.

И капят тихо орехи, без звук
и всеки старец, казват, непотребен е.
Килии, май ще построят и тук,
в които са душите им погребани...   

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??