28 jul 2015, 15:25

Бездушие

  Poesía
695 0 0
Бездушие

Всеки ден се чудя,
толкова ли сме бездушни,
подминаваме се без усмивка,
станали сме много скучни,
затворени в черупките си,
празно гледаме си ние,
очакваме промяна,
но не даваме нищо в замяна.

Да, всеки ден се чудя,
толкова ли лош живот живеем,
вглабени в ежедневието,
без да му се радваме, стареем,
а времето минава,
то няма да ни чака,
оставило ни в онази сивота,
не спира да тик-така.

Остаряваме така си всички,
сграбчени в ежедневието,
станали сме ние безлични,
поели сме по пътя сив,
да, вкопчили сме се в него,
забравили сме за живота,
а той е толкова красив,
как искам всеки да го проумее.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослав Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...