Jul 28, 2015, 3:25 PM

Бездушие

  Poetry
687 0 0
Бездушие

Всеки ден се чудя,
толкова ли сме бездушни,
подминаваме се без усмивка,
станали сме много скучни,
затворени в черупките си,
празно гледаме си ние,
очакваме промяна,
но не даваме нищо в замяна.

Да, всеки ден се чудя,
толкова ли лош живот живеем,
вглабени в ежедневието,
без да му се радваме, стареем,
а времето минава,
то няма да ни чака,
оставило ни в онази сивота,
не спира да тик-така.

Остаряваме така си всички,
сграбчени в ежедневието,
станали сме ние безлични,
поели сме по пътя сив,
да, вкопчили сме се в него,
забравили сме за живота,
а той е толкова красив,
как искам всеки да го проумее.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослав All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...