28.07.2015 г., 15:25

Бездушие

686 0 0
Бездушие

Всеки ден се чудя,
толкова ли сме бездушни,
подминаваме се без усмивка,
станали сме много скучни,
затворени в черупките си,
празно гледаме си ние,
очакваме промяна,
но не даваме нищо в замяна.

Да, всеки ден се чудя,
толкова ли лош живот живеем,
вглабени в ежедневието,
без да му се радваме, стареем,
а времето минава,
то няма да ни чака,
оставило ни в онази сивота,
не спира да тик-така.

Остаряваме така си всички,
сграбчени в ежедневието,
станали сме ние безлични,
поели сме по пътя сив,
да, вкопчили сме се в него,
забравили сме за живота,
а той е толкова красив,
как искам всеки да го проумее.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...