Бездушие
Всеки ден се чудя,
толкова ли сме бездушни,
подминаваме се без усмивка,
станали сме много скучни,
затворени в черупките си,
празно гледаме си ние,
очакваме промяна,
но не даваме нищо в замяна.
Да, всеки ден се чудя,
толкова ли лош живот живеем,
вглабени в ежедневието,
без да му се радваме, стареем,
а времето минава,
то няма да ни чака,
оставило ни в онази сивота,
не спира да тик-така.
Остаряваме така си всички,
сграбчени в ежедневието,
станали сме ние безлични,
поели сме по пътя сив,
да, вкопчили сме се в него,
забравили сме за живота,
а той е толкова красив,
как искам всеки да го проумее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослав Всички права запазени