Очи като нощ, душа като ден
и лъчите, топлината на небето
в безглаголен акт на близост,
докосване, звук, горещ ритъм.
Вълни от южен вятър в косите,
думи с дъх на ароматно вино,
преди всичко, някъде, където,
след всички, безкрайно начало.
Моят глас - вечно присъствие,
сигурността на невременното,
движението сега и в бъдеще,
картина, ярко словосъчетание.
© Васил Георгиев Todos los derechos reservados