Очи като нощ, душа като ден
и лъчите, топлината на небето
в безглаголен акт на близост,
докосване, звук, горещ ритъм.
Вълни от южен вятър в косите,
думи с дъх на ароматно вино,
преди всичко, някъде, където,
след всички, безкрайно начало.
Моят глас - вечно присъствие,
сигурността на невременното,
движението сега и в бъдеще,
картина, ярко словосъчетание.
© Васил Георгиев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
