Очи като нощ, душа като ден
и лъчите, топлината на небето
в безглаголен акт на близост,
докосване, звук, горещ ритъм.
Вълни от южен вятър в косите,
думи с дъх на ароматно вино,
преди всичко, някъде, където,
след всички, безкрайно начало.
Моят глас - вечно присъствие,
сигурността на невременното,
движението сега и в бъдеще,
картина, ярко словосъчетание.
© Васил Георгиев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
