20.02.2013 г., 18:30 ч.

Безглаголен акт на близост 

  Поезия » Любовна
5.0 / 2
1012 0 2
Очи като нощ, душа като ден
и лъчите, топлината на небето
в безглаголен акт на близост,
докосване, звук, горещ ритъм.
Вълни от южен вятър в косите,
думи с дъх на ароматно вино,
преди всичко, някъде, където,
след всички, безкрайно начало.
Моят глас - вечно присъствие,
сигурността на невременното,
движението сега и в бъдеще,
картина, ярко словосъчетание.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Предложения
  • Със лятото замина надалече... Сърцето си след тебе аз заключих. Не се оказа любовта ни вечна, на дум...
  • Нарисувай ме! Първо със точици, после трябва да свържеш контурите. Но не бързай! Не бързай, художник...
  • Сънувам те... Но винаги далече, във гънките на севера студен... Душата ми сама се скита вечер, облеч...

Още произведения »