18 abr 2008, 7:24

Безглаголна история на религията

  Poesía
2.1K 0 15
 

Безглаголна история на религията

 

Сътворение -

рай - ад,

преди тях - грях.

Ковчег Ной  - потоп,

после запой

в дворец на Давид,

песнопой

в очакване на Той -

доброта и човек,

човек и Бог,

но не в чертог.

Един човек -

много доброта,

една сила - много

странни чудеса

и разпятие -

милост за

безмилостта.

Ден, нощ, тъма.

Възраждане после,

няма доброта

по света - оракули,

клади и кули

с развети знамена,

терор с Негово

име на уста...

 

Буда в страна

на весели крави

и тъжни деца...

 

В пустинята

Мохамед и слова,

нова вяра

с меч в ръка,

тук отрязана глава -

послание на мира.

 

И много други така

за човешка душа

гладни сега

си чакат реда.

 

 

П.П.

Хей Богове -

приберете си вашите

синове, гласове

и без тях знаем

как се живее

и как се мре.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Владов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много интересно и много силно, още самото заглавие пробужда интереса. Определено ми хареса! (всъщност само послеписът не ми допадна, поради различна гледна точка)
  • Не съм съгласен с посланието, но е много силно. Хареса ми истински.
  • "...и без тях знаем

    как се живее

    и как се мре..."
    Много вярно!Поздрав и от мен!
  • Майстор си, признавам го!
    Поздрав!
  • Майсторлък миии... просто ---> Стоян!!!
    Страхотен стих!!!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...