18.04.2008 г., 7:24

Безглаголна история на религията

2.1K 0 15
 

Безглаголна история на религията

 

Сътворение -

рай - ад,

преди тях - грях.

Ковчег Ной  - потоп,

после запой

в дворец на Давид,

песнопой

в очакване на Той -

доброта и човек,

човек и Бог,

но не в чертог.

Един човек -

много доброта,

една сила - много

странни чудеса

и разпятие -

милост за

безмилостта.

Ден, нощ, тъма.

Възраждане после,

няма доброта

по света - оракули,

клади и кули

с развети знамена,

терор с Негово

име на уста...

 

Буда в страна

на весели крави

и тъжни деца...

 

В пустинята

Мохамед и слова,

нова вяра

с меч в ръка,

тук отрязана глава -

послание на мира.

 

И много други така

за човешка душа

гладни сега

си чакат реда.

 

 

П.П.

Хей Богове -

приберете си вашите

синове, гласове

и без тях знаем

как се живее

и как се мре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Владов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много интересно и много силно, още самото заглавие пробужда интереса. Определено ми хареса! (всъщност само послеписът не ми допадна, поради различна гледна точка)
  • Не съм съгласен с посланието, но е много силно. Хареса ми истински.
  • "...и без тях знаем

    как се живее

    и как се мре..."
    Много вярно!Поздрав и от мен!
  • Майстор си, признавам го!
    Поздрав!
  • Майсторлък миии... просто ---> Стоян!!!
    Страхотен стих!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...