12 nov 2015, 21:52

Безглаголни нощи

  Poesía
683 0 5

Скучна вечер. Стар сериал.

Безвремие, застинало в сумрака.

Нечакан звън. Гост закъснял.

Желание, изгарящо телата.

 

Целувки топли. Бурна страст.

Издаен стон в тишината.

Безмълвен миг. Вина за грях.

Ръка, затваряща вратата.

 

Безсънна нощ. Догарящ фас.

Тъга, пропита в душата.

Кристална чаша. Стар коняк.

Мираж, изчезващ в тъмата.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светла Стоименова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...