20 jun 2009, 20:00

Безглаголно

1.4K 0 2

Една млада жена,

два чаршафа, легло,

тиха нощ,

нищо повече...

 

свещ, очи, светлина,

побеснели тела,

остър дъх,

като нож...

 

гола нова луна,

устни мокри,

плахи пръсти -

сенки призрачни...

светъл рай....

край...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Ташков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре, обаче ми дължиш риза и черпене )
    А чаршафите са различни, както са различни и хората
  • Тошко, не обичам използването на думата "чаршаф" в поезията, освен ако е съотнесено в друг смисъл...Инак чувствено!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...