20 jun 2009, 20:00

Безглаголно

1.4K 0 2

Една млада жена,

два чаршафа, легло,

тиха нощ,

нищо повече...

 

свещ, очи, светлина,

побеснели тела,

остър дъх,

като нож...

 

гола нова луна,

устни мокри,

плахи пръсти -

сенки призрачни...

светъл рай....

край...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Ташков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре, обаче ми дължиш риза и черпене )
    А чаршафите са различни, както са различни и хората
  • Тошко, не обичам използването на думата "чаршаф" в поезията, освен ако е съотнесено в друг смисъл...Инак чувствено!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...