20 июн. 2009 г., 20:00

Безглаголно

1.4K 0 2

Една млада жена,

два чаршафа, легло,

тиха нощ,

нищо повече...

 

свещ, очи, светлина,

побеснели тела,

остър дъх,

като нож...

 

гола нова луна,

устни мокри,

плахи пръсти -

сенки призрачни...

светъл рай....

край...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марин Ташков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре, обаче ми дължиш риза и черпене )
    А чаршафите са различни, както са различни и хората
  • Тошко, не обичам използването на думата "чаршаф" в поезията, освен ако е съотнесено в друг смисъл...Инак чувствено!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...