20 июн. 2009 г., 20:00

Безглаголно

1.4K 0 2

Една млада жена,

два чаршафа, легло,

тиха нощ,

нищо повече...

 

свещ, очи, светлина,

побеснели тела,

остър дъх,

като нож...

 

гола нова луна,

устни мокри,

плахи пръсти -

сенки призрачни...

светъл рай....

край...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марин Ташков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре, обаче ми дължиш риза и черпене )
    А чаршафите са различни, както са различни и хората
  • Тошко, не обичам използването на думата "чаршаф" в поезията, освен ако е съотнесено в друг смисъл...Инак чувствено!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...