20 июн. 2009 г., 20:00

Безглаголно

1.4K 0 2

Една млада жена,

два чаршафа, легло,

тиха нощ,

нищо повече...

 

свещ, очи, светлина,

побеснели тела,

остър дъх,

като нож...

 

гола нова луна,

устни мокри,

плахи пръсти -

сенки призрачни...

светъл рай....

край...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марин Ташков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре, обаче ми дължиш риза и черпене )
    А чаршафите са различни, както са различни и хората
  • Тошко, не обичам използването на думата "чаршаф" в поезията, освен ако е съотнесено в друг смисъл...Инак чувствено!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...