28 sept 2015, 14:39  

Безглаголно възраждане

695 0 9

Черна дупка. Нощ. Тъга.
Облаци във тъмна стая. 
Сенки тъжни над света.
Пипала. Главозамая.

Отчаяние без страст.
Мисли набраздени с болка.
Злонамерие и власт.
Орисия-страх. Прокоба.

Утро. Пролет. Светлина.
Слънчев лъч. Усмивки топли.
Дар. Приятелска ръка.
Вяра. Сбъднатост без вопли.

Раждане. Урок. Мечта.
Знания за Бог. Омая.
Розов цвят за радостта.
Топъл ден. Любов до края.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубав експеримент
  • Мерсиииииииии за корекцията!
  • Не е лесно, да се пише безглаголно! Възхищавам се на таланта ти, Таня!
  • След безглаголните куплети на Александър Блок и знаменитото безглаголно стихотворение на Радой Ралин, не е никак лесно да се пише качествана безглаголна поезия. Радвам се, че тук такава е реализирана успешно. Поздрав, Таня!
  • Знаех си! (Зная, ама друг път добре, че ти сама ми го подсказа преди време, в коментара си под първото ми и единствено досега безглаголно стихо)

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...