Sep 28, 2015, 2:39 PM  

Безглаголно възраждане

690 0 9

Черна дупка. Нощ. Тъга.
Облаци във тъмна стая. 
Сенки тъжни над света.
Пипала. Главозамая.

Отчаяние без страст.
Мисли набраздени с болка.
Злонамерие и власт.
Орисия-страх. Прокоба.

Утро. Пролет. Светлина.
Слънчев лъч. Усмивки топли.
Дар. Приятелска ръка.
Вяра. Сбъднатост без вопли.

Раждане. Урок. Мечта.
Знания за Бог. Омая.
Розов цвят за радостта.
Топъл ден. Любов до края.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубав експеримент
  • Мерсиииииииии за корекцията!
  • Не е лесно, да се пише безглаголно! Възхищавам се на таланта ти, Таня!
  • След безглаголните куплети на Александър Блок и знаменитото безглаголно стихотворение на Радой Ралин, не е никак лесно да се пише качествана безглаголна поезия. Радвам се, че тук такава е реализирана успешно. Поздрав, Таня!
  • Знаех си! (Зная, ама друг път добре, че ти сама ми го подсказа преди време, в коментара си под първото ми и единствено досега безглаголно стихо)

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...