28 сент. 2015 г., 14:39  

Безглаголно възраждане

696 0 9

Черна дупка. Нощ. Тъга.
Облаци във тъмна стая. 
Сенки тъжни над света.
Пипала. Главозамая.

Отчаяние без страст.
Мисли набраздени с болка.
Злонамерие и власт.
Орисия-страх. Прокоба.

Утро. Пролет. Светлина.
Слънчев лъч. Усмивки топли.
Дар. Приятелска ръка.
Вяра. Сбъднатост без вопли.

Раждане. Урок. Мечта.
Знания за Бог. Омая.
Розов цвят за радостта.
Топъл ден. Любов до края.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубав експеримент
  • Мерсиииииииии за корекцията!
  • Не е лесно, да се пише безглаголно! Възхищавам се на таланта ти, Таня!
  • След безглаголните куплети на Александър Блок и знаменитото безглаголно стихотворение на Радой Ралин, не е никак лесно да се пише качествана безглаголна поезия. Радвам се, че тук такава е реализирана успешно. Поздрав, Таня!
  • Знаех си! (Зная, ама друг път добре, че ти сама ми го подсказа преди време, в коментара си под първото ми и единствено досега безглаголно стихо)

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...