25 nov 2023, 20:20

Безгласно

  Poesía
468 2 1

 

Сълзи неутешими парят ми лицето,

когато видя търсещи, объркани деца.

Насила нещо съкровено е отнето,

осакатени са не само крехките телца.

 

Те имат шанса да си върнат чистотата,

наред с избрания от Бога уникален лик.

Но най-свободните заробват свободата,

умело заглушават детския, отчаян вик.

 

Без срам обезобразяват хиляди животи,

обезличават нагло индивидуалността.

Създават с натиск свят с безполови роботи,

творят реалност своя във реалността.

 

Сълзи неутешими парят ми лицето,

когато видя празните, объркани деца.

Насила нещо съкровено е отнето –

душите са осакатени повече от техните телца.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Жалко е, че все по-малко са тези, които биха проронили сълзи, виждайки безумията на света! А твоята чиста и ранима душа няма как да остане безразлична! Прегръщам те, Мария!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...