28 ago 2008, 11:29

Безгранична обич

  Poesía
818 0 6
Защо е толкоз празно през деня?
Заслушай се. Кажи ми, чу ли нещо?
Чу ли молещия призив на нощта?
А писъка на гаснещите свещи?
Бих направил всичко на света -
само за да видя оня залез,
където някак моята мечта
между червеното и жълтото се пази.
... Ала кръвта преборва синята вода.
Виж морето - цялото е пурпур.
(То прилича ми на първата сълза,
която разпилях във твоя скут)

И вече нямам нужда от нощта.
В сърцето ми ти имаш цяла страница.
А мислех си преди, че през деня
забравям те и секва обичта.
Уви, сега разбрах, че няма граници.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво! Прекрасен стих!
  • Прелест!
  • Прегради не познава любовта
    и в спомените нощем се завръща.
    Забравена за малко през деня,
    заспиш ли - във съня ти те прегръща.
  • прекрасен стих...
  • "В сърцето ми ти имаш цяла страница.
    А мислех си преди, че през деня
    забравям те и секва обичта.
    Уви, сега разбрах, че няма граници."

    Не, няма граници...

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...