Aug 28, 2008, 11:29 AM
Безгранична обич
Защо е толкоз празно през деня?
Заслушай се. Кажи ми, чу ли нещо?
Чу ли молещия призив на нощта?
А писъка на гаснещите свещи?
Бих направил всичко на света -
само за да видя оня залез,
където някак моята мечта
между червеното и жълтото се пази.
... Ала кръвта преборва синята вода.
Виж морето - цялото е пурпур.
(То прилича ми на първата сълза,
която разпилях във твоя скут)
И вече нямам нужда от нощта.
В сърцето ми ти имаш цяла страница.
А мислех си преди, че през деня
забравям те и секва обичта.
Уви, сега разбрах, че няма граници.
Заслушай се. Кажи ми, чу ли нещо?
Чу ли молещия призив на нощта?
А писъка на гаснещите свещи?
Бих направил всичко на света -
само за да видя оня залез,
където някак моята мечта
между червеното и жълтото се пази.
... Ала кръвта преборва синята вода.
Виж морето - цялото е пурпур.
(То прилича ми на първата сълза,
която разпилях във твоя скут)
И вече нямам нужда от нощта.
В сърцето ми ти имаш цяла страница.
А мислех си преди, че през деня
забравям те и секва обичта.
Уви, сега разбрах, че няма граници.
© Валери Шуманов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Браво! Прекрасен стих!
-
Прелест!
-
Прегради не познава любовта
и в спомените нощем се завръща.
Забравена за малко през деня,
заспиш ли - във съня ти те прегръща. -
прекрасен стих...
-
"В сърцето ми ти имаш цяла страница.
А мислех си преди, че през деня
забравям те и секва обичта.
Уви, сега разбрах, че няма граници."
Не, няма граници... -
Много хубав стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
