Безгранична обич
Защо е толкоз празно през деня?
Заслушай се. Кажи ми, чу ли нещо?
Чу ли молещия призив на нощта?
А писъка на гаснещите свещи?
Бих направил всичко на света -
само за да видя оня залез,
където някак моята мечта
между червеното и жълтото се пази.
... Ала кръвта преборва синята вода.
Виж морето - цялото е пурпур.
(То прилича ми на първата сълза,
която разпилях във твоя скут)
И вече нямам нужда от нощта.
В сърцето ми ти имаш цяла страница.
А мислех си преди, че през деня
забравям те и секва обичта.
Уви, сега разбрах, че няма граници.
Заслушай се. Кажи ми, чу ли нещо?
Чу ли молещия призив на нощта?
А писъка на гаснещите свещи?
Бих направил всичко на света -
само за да видя оня залез,
където някак моята мечта
между червеното и жълтото се пази.
... Ала кръвта преборва синята вода.
Виж морето - цялото е пурпур.
(То прилича ми на първата сълза,
която разпилях във твоя скут)
И вече нямам нужда от нощта.
В сърцето ми ти имаш цяла страница.
А мислех си преди, че през деня
забравям те и секва обичта.
Уви, сега разбрах, че няма граници.
© Валери Шуманов All rights reserved.
